Водната топка е отборен спорт с топка, който се играе между два тима в рамките на обособено за целта игрище във водата. Играе се с ръце и целта е състезателите да отбележат попадения в противниковата врата, като надиграят съперниците си и преодолеят техните защитници. Победител в мача е отборът, отбелязал повече голове. 

Отборите се състоят от 13 състезатели, като по време на редовния ход на играта на полето могат да бъдат само по 6 полеви играчи и 1 вратар от отбор, а останалите – са на разположение при нужда от смени. 

За родно място на спорта може да бъде посочена Великобритания, като идеята е била да се пренесат правилата от футбола към игра, която се практикува във водата. И така първият мач по „воден футбол“ е изигран през 70-те години на 19-и век в Лондон. В следващите 20 години спортът придобива все по-голяма популярност на Стария континент, а малко по-късно и в страните от Северна Америка.

Водната топка има дългогодишна и славна история в олимпийските игри – тя е и първият колективен спорт на Игрите, като състезанията по дисциплината се провеждат още от 1900 г. в Париж. Златото печели тимът на Великобритания, а на второ и трето място се класират отборите на Белгия и Франция. Абсолютен хегемон в Олимпиадите е отборът на Унгария – държава с изключителни традиции в този спорт, като до 2008 г. страната печели 10 златни олимпийски медала.

При дамите спортът е признат като олимпийски от 2000 г. 

Правилата във водната топка наподобяват на тези във футбола и хандбала, но имат своите специфики. Двата отбора играят на професионални състезания в басейни с размери 30 м дължина, 20 м ширина и 2 м дълбочина. В полето с очертания в различни цветове (бял, червен, жълт) са обозначени голлинията, централната линия, точка за изпълнение на наказателен удар и др.

Мачовете се играят в 4 отделни части, продължителността на всяка от които е 8 минути. Ако резултатът след изтичането на редовното игрално време е равен, победителят се решава чрез изпълнение на дузпи. Играчите се придвижват във водата чрез плуване, бягане и с помощта на ръцете си, като си подават топката с ръце. Вратарят има право да използва както ръце, така и крака, за да предотврати отбелязването на попадение в своята мрежа. 

По време на мачовете съдии следят за спазването на установените правила, като основно се следи за прекомерно задържане на определен играч, прояви на агресия, засада и други нарушения. По преценка на рефера може да се отсъди наказателен удар в полза на фаулирания отбор, а нарушилият правилата да бъде отстранен от играта за определено време или принудително изгонен до края на мача.

Водната топка е спорт, подходящ за практикуване от хора с добра физическа активност, без значение от тяхната възраст. За да се започнат тренировки при децата е нужно те вече да са изградили умения по плуване, както и определена мускулна сила и издръжливост. Добра възраст за започване на тренировки при подрастващите е около 10-12 години.

При тренирането на водна топка се натоварва голяма част от мускулите в цялото тяло, но най-активно е работата на раменете, гърба, ръцете, краката, както и мускулите в областта на корема.

Практикуването на този спорт носи редица ползи за физическото и психическото здраве, като част от тях са: