Хандбалът е отборен спорт, който се играе на закрито в спортна зала. Игрището е с размери 20 на 40 метра и има две врати, разположени една срещу друга като при футболното. Отборите се състоят от по 7 души, от които единият е вратар, а останалите постове са гард, крило, разпределител и пивот, като всеки изпълнява определена роля. Целта на играчите е да отбележат колкото се може повече голове. Топката може да се подава между играчите само с ръце и са позволени до три крачки при дриблиране. Играта обикновено е разделена на две части по 30 минути.

 

Този спорт е бил популярен още в Древна Гърция, но в наши дни се разпространява през 20-те години на миналия век. Хандбалът става олимпийски спорт през 1936 г. в Берлин. От 1948 до 1968 г. не е част от олимпийската програма, но през 1972 г. в Мюнхен отново е включен.

Топката, с която се играе, е различна в зависимост от пола и възрастта. За деца е най-малка и най-лека – около 50 см и 300 г. Топките за жени са с до 6 см по-големи и тежат от 325 до 375 г, а те за мъже са с диаметър 58-60 см и тегло – от 425 до 475 г.

Играчите са облечени с дрехи от дишаща материя и е важно те да не ограничават движенията им. Използват се специални обувки за хандбал, които са изработени специално, за да осигурят по-добро сцепление с настилката. Вратарите носят ръкавици с цел по-лесно улавяне на топката.

Хандбалът може да се тренира от хора на всяка възраст. Подходящият момент за започване на тренировки при децата е на 6-7 годишна възраст. В зависимост от позицията, на която играят, хандбалистите трябва да имат различни умения. 

Основни за всички са силата, издръжливостта и бързината заради интензивността на играта. Вратарите трябва да наблегнат на развиването на бързи реакции по време на тренировки, за да могат да защитават мрежата на отбора си успешно.

Както при всеки спорт, така и при хандбала има определени изисквания за отделните елементи на играта. Размерите, очертанията и настилката на игрището трябва да бъдат еднакви за всички. Има точно определено игрално време, което трябва да се спазва, а според възрастта и пола на играчите се избира и определен вид топка. Това гарантира еднакви условия за всички, трениращи хандбал.

Националният отбор по хандбал на Франция се смята за един от най-добрите. За първи път през 1995 г. печелят световния шампионат и от тогава до сега печелят титлата още пет пъти – успех, който никой друг отбор не е успял да постигне. 

Постоянните скокове и спринтове по време на игра на хандбал подобряват устойчивостта на сърцето. Високоинтензивните натоварвания могат да бъде от  полза и при нужда от редуциране на килограмите. Ханбалът е спорт, който също така много добре развива мускулатурата на цялото тяло, особено на ръцете и краката.