Волейболът е динамичен отборен спорт, който се играе между два тима от по 6 играчи на различни позиции. Разиграването започва с начален удар (сервис), с който топката се вкарва в игра в противниковото поле. Отборите организират атака с най-много 3 докосвания на топката, тя се изпраща над мрежата и противниковата блокада и целта е да падне в очертанията на полето на съперника, за да се отбележи точка. 

Освен класическият вариант на спорта в зала, популярни са и други вариации на играта, най-разпространената от които е плажният волейбол. Този спорт също е част от олимпийската програма.
История: Възникване и развитие на спорта
Родината на волейбола е САЩ, а неговото възникване става факт в края на XIX век. Учителят по физкултура Уилям Морган търси алтернатива за по-щадят от баскетбола спорт и заимства от тениса идеята за мрежа в центъра на игрището. Неговата идея била да се създаде по-лека топка от тази в баскетбола, а директните удари с ръка по топката „от воле“ дават и името на спорта. Интересен факт е, че волейболът стъпва за първи път на европейска земя по времето на Първата световна война и бързо набира огромна популярност, особено в Източна Европа. На XVIII летни олимпийски игри в Токио през 1964 г. е и дебютът на спорта на най-големия международен спортен форум.
Правила на играта
Правилата във волейбола търпят много промени от неговото възникване през далечната 1896 г. Актуалните разпоредби са приети от Международната федерация по волейбол през 2021 г. Игрището е със следните размери – дължина 18 м и широчина 9 метра, разделени на 2 равни части от мрежа и централна линия. Мрежата е поставена на височина в горния край 2,43 м за мъжете и 2,24 м за жените. Победител в двубоя е отборът, който спечели 3 от 5 гейма. Във всяка от частите се играе до 25 точки с 2 точки разлика, с изключение на последния гейм (тайбрек) при който се играе до 15 точки. От 2013 г. отборите имат право на Video Challenge за спортни ситуации (по две оспорвания в гейм), при които искат видео асистент да провери достоверността на съдийското отсъждане. Основни позиции на играчите Само по себе си полето на всеки от отборите се дели на 6 отделни зони, като при всяка спечелена точка играчите следва да разменят позициите си в зоните, ротирайки се по часовниковата стрелка. Състезателите не могат да напускат зоната, в която следва да бъдат, преди сервиращият да е нанесъл началния си удар. Различните позиции във волейболния отбор са: 
  • Разпределител (плеймейкър) -  Това е играчът, който е отговорен за организирането на атаката на отбора, тоест второто докосване на топката и насочването към нападател минава през разпределителя. Той трябва да е изключително концентриран, стратегически ориентиран и с добър поглед над играча и противниците, за да открие пролуките в защитата. 
  • Главен блокировач – Обикновено тук състезателите се отличават с много висок ръст, което не е задължително условие за разпределителите. Неговата игра е концентрирана на мрежата при организирането на защитна блокада, както и за бързи нападения през центъра. 
  • Външен нападател – Неговите основни задачи са две: посрещане на топката и осъществяването на атаки от лявата страна на игрището. 
  • Диагонал – Обикновено той играе в дясната част на полето и е със строго нападателни функции. Това е основният атакуващ играч на отбора и е важно да притежава комплексни умения за силен и техничен удар, който да преодолява противниковата блокада. 
  • Либеро – Играчите на тази позиция обикновено не са с висок ръст, а задачите им по време на игра са свързани изцяло със защитата и посрещането. Той няма право да участва в нападенията, да блокира или да изпълнява начален удар. 
Технически и възрастови специфики
Няма ограничения във възрастта кога могат да започнат тренировки по волейбол – всичко зависи от физическата подготовка и мотивацията. Обикновено децата поемат първи стъпки в този спорт от около 6-8 годишни, но и при по-големи подрастващи – около 10-12 годишни възраст, е отличен момент, за да се създаде отлична база от умения във волейбола. При изграждането на първоначалния физически и технически опит може да се премине и към по-стратегическо ниво на обучение от страна на треньорите.
Ползи за здравето
Редица са ползите за здравето на организма от тренировките по волейбол както на любителско, така и на професионално ниво. Този спорт подобрява значително мускулната сила основно на ръцете, краката, гърба и корема. Скоковете и ударите помагат за предотвратяване на опасността от остеопороза, както и за развитието на отлична координация, баланс и прецизност. Не на последно място отборният характер на волейбола изгражда в спортуващите изключително добри умения за работа в екип и социално взаимодействие и намалява нивата на стрес в организма.