Скоковете във вода са спорт, при който състезателите скачат в плувен басейн от кула или трамплин, издигнати на определена височина. По време на изпълнението на скока те демонстрират и сложни акробатични премятания, преди да докоснат повърхността на водата. Практикува се както от мъже и жени в индивидуално съревнование, така и в двойки, при които се оценява и синхронът на двамата атлети. 

При скоковете от кула повърхността е твърда и нееластична, а височината по-голяма, а при тези от трамплин – дъската се използва за набиране на инерция и по-добър отскок, но височината е по-ниска. 

Интересен факт е, че за първи път „скокове за вода“ се споменава като термин още през VIII в. в Омировата „Одисея“, но тогава практикуването им е било с цел военно обучение. Като спорт започва да се развива през XVIII и XIX век в Германия и Швеция, като първоначално скоковете се изпълняват от гимнастички, които правят салта. 

В края на XIX век спортът започва да се популяризира и във Великобритания, а въвеждането му в олимпийската програма през 1904 г. в Сейнт Луис повишава интереса към него и в други държави. От 2000 г. насам състезанията по синхронни скокове за мъже и жени също са въведени от МОК и на най-големия спортен форум в света.

На олимпийските игри се провеждат състезания както от кула, така и от трамплин. При първите дъската се намира на 10 метра над водната повърхност, а при вторите – на 3 метра. Съревнованията при жените се състоят от 5 скока, а при мъжете – от 6. 

При индивидуалните скокове 7 съдии следят за изпълнението на съчетанието и оценяват състезателите спрямо различни критерии като позиция на излитане, скок, чистота на техническите елементи, сложност и момента на гмуркане във водата (по-конкретно ъгъла на влизане във водата и позицията на тялото в съответния момент). При състезанията по синхронни скокове журито е от 11 съдии, като шестима от тях наблюдават техническото изпълнение на салтата, а останалите 5 проследяват синхрона между двамата атлети. И в двете дисциплини се наблюдава и височината при отскока, както и разстоянието, на което атлетите преминават от дъската за скачане.

По време на скока състезателите избират да изпълнят комбинация от различни акробатични упражнения като предно и задно салто, делфин и други. 

При скоковете във вода от кула с височина 10 метра състезателите развиват скорост от около 50 км/ч при падане. Това е и една от причините след всеки изпълнен скок атлетите да взимат душ, за да поддържат мускулите си загрели и да намалят риска от разтягания и крампи. 

Тренировките са подходящи и за деца, които вече могат да плуват и се чувстват уверено и спокойно в басейна. Най-малките започват със занимания при инструктори от около 6-7-годишна възраст, като първоначално скоковете и техните отделни компоненти се упражняват от възможно най-ниска височина. Дори с напредване и развитие в спорта броят на съчетания от височини като 10 метра е сравнително малък, за да се предотврати голямо натоварване и риск от евентуални травми.

Състезателите по скокове във вода развиват комплексни възможности и подобно на акробатите се отличават с голяма мускулна сила, гъвкавост, умение за баланс и координация. При синхронните комбинации спортът развива и чувството за такт и динамика, както и владеенето на успешната работа в екип.