Ръгбито е колективен спорт с топка, при който два отбора се съревновават, а целта е повече отбелязани голове във вратата на противника. За разлика от футбола, тук освен удари с крака, играчите имат право и да подават топката с ръце, както и да я задържат в себе си. 

Играта възниква във Великобритания през XIX век, като според най-разпространената легенда това се случило по време на футболен двубой. В него единият от състезателите – Уилям Уеб Елис, хванал коженото кълбо с ръце и отбелязал гол във вратата на съперниците. Първият официален международен мач по ръгби се играе през 1871 г. между отборите на Англия и Шотландия. 

Спортът е изключително популярен в редица държави, сред които Великобритания, Нова Зеландия, Австралия. От 1900 г. до 1924 г. ръгбито е част от олимпийската програма, а от Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г. се завръща на най-големия спортен турнир във вариацията си Ръгби 7. 

Мачовете по ръгби се играят в две полувремена по 40 минути редовно време. Топката за игра не е в типичната за футбол кръгла форма, а по-скоро овална и леко заострена в двата ѝ края. В зависимост от неговата вариация броят на състезателите в отбор е различен, като най-често практикувана е тази с по 15 спортисти в тим. Обикновено игрището е с тревно покритие, като стандартните му размери са 100 метра дължина и 70 метра ширина.

Вратата, в която състезателите се стремят да отбележат попадение, е H-образна, като напречната греда е на височина 3 метра. По време на мача състезателите имат право да подават топката с ръце само назад, а пасовете напред се осъществяват само с крак. Отборът, отбелязал гол, печели 3 точки в актива си. Ако топката бъде затисната от играч в противниковото точково поле, това добавя 5 точки за отбора, както и дава право на допълнителен удар с крак във вратата за 2 точки. 

За ръгбито за много характерни сблъскванията, боричканията и схватките между играчите. Спортът допуска тези контактни съревнования, но по време на двубоите съдиите следят за нарушения на правилата като например умишлено блъскане, което не е рамо в рамо, опасни блокирания и други агресивни прояви.

По целия свят са се разпространили различни подвариации на играта, като най-известните от тях са:

·        Rugby Union – Това е най-често разпространеният вид ръгби, наричан още Ръгби 15, тъй като в него всеки отбор излиза с по 15 състезатели на терена. 

·        Ръгби 7 – При него играчите в отбор са по 7, което прави играта още по-динамична. Играе се на терен с размерите на класическото ръгби, като друга основна разлика е намаленото време на игра – 2 полувремена по 7 минути. Това е видът ръгби, който представя спорта на олимпийските игри. 

·        Плажно ръгби – Както се разбира от името му, тази вариация се играе на пясък. Основните разлики с класическия вариант са, че тук игрището е в много по-малки размери, а отборите се състоят от между 5 и 7 играчи.

Ръгбито е спорт, подходящ както за юноши, така и за по-възрастни хора, които искат да поддържат добрата си спортна форма. Тъй като за практикуването му се изискват отлична бързина и сила, това са и първоначалните умения, които се придобиват по време на тренировките. След това се развиват стратегическото мислене, както и подобряването на пасовете и техническите умения. 

Ръгбито е контактен спорт, а състезателите в него обикновено се славят с голяма физическа сила, затова е важно практикуването на различни силови упражнения. 

Спортът е динамичен и особено в по-кратките си разновидности изисква бързина и издръжливост. Това го прави отлична кондиционно занимание, подобряващо:

·        Функциите на сърдечносъдовата система;

·        Мускулната сила;

·        Издръжливостта;

·        Координацията и баланса.