Лека атлетика

Леката атлетика, наричана още „Царицата на спортовете“, е една от основните и най-стари олимпийски дисциплини, включена в програмата на игрите още през 1896 г. Те събира множество различни спортове, които най-обобщаващо могат да бъдат категоризирани в три типа – бягане, хвърляне и скокове. Наименованието произлиза от гръцкото “аthlon”, означаващо “състезание”.
Дисциплини в леката атлетика
Дисциплините в леката атлетика на олимпийските игри се делят на:

Бягане – Тук могат да се определят няколко основни подвида бягане – на къси, средни и дълги дистанции. В олимпийските игри са включени следните дисциплини: 100 метра, 200 метра, 400 метра, 800 метра, 1500 метра, 5000 метра, 10 000 метра и маратон от 42 км. Съществуват и дисциплини за бягане с препятствия, при които дължините са: 100/110 метра (за жени/мъже), 400 метра, 3000 метра. Отделени са и две щафетни дисциплини – 4х100 м и 4х400 м, при които състезателите от различни държави си предават на щафетен принцип бягането, а победител е страната, чийто последен бегач финишира първи.
Спортно ходене – В модерните олимпийски игри тази дисциплина се провежда на две дистанции – 20 и 50 км, като в по-дългата се състезават само мъжете. Разликата с бягането е, че при спортното ходене единият крак на спортистът винаги трябва да бъде в контакт със земята.  Седмобой – Това е комбинирана лекоатлетическа дисциплина, която се провежда в два дни. При жените седмобоят включва: бягане 100 метра с препятствия, 200 метра, 800 метра, висок скок, дълъг скок, хвърляне на копие, тласкане на гюле. При мъжете дисциплините са следните: бягане 60 метра, 60 метра с препятствия, 1000 метра, тласкане на гюле, дълъг скок, висок скок, овчарски скок.
Десетобой – Това е мъжка олимпийска дисциплина, въведена на Игрите през 1912 г. Подобно на седмобоя, и тук състезанието протича в два дни, като тук са по 5 вида на ден. Дисциплините в петобоя са следните: бягане на 100 метра, 110 метра с препятствия, 400 метра, 1500 метра, дълъг скок, висок скок, овчарски скок, мятане на диск, тласкане на гюле, хвърляне на копие.  Скок дължина – Тази лекоатлетическа дисциплина е част от олимпийските игри от 1896 г. При състезание всеки спортист има право на 3 опита, като след засилване по пътеката за разбег, следва оттласкване от стартовата дъска и дълъг скок в трап, пълен с пясък.
Троен скок – Още на първата модерна олимпиада през 1896 г. в Атина тази дисциплина е въведена като официална за форума. Дисциплината е сходна на скокът на дължина, но тук, както името подсказва, протича на 3 етапа – отскок, стъпка, скок.  Скок височина – Дисциплината е част от първите съвременни олимпийски игри през 1896 г. Тук правилото е, че състезателите трябва да преодолеят заложена на определена височина хоризонтална летва. Световният рекорд е 209 см при жените в дисциплината е поставен от Стефка Костадинова на Световното първенство в Рим през 1987 г. и остава неподобрен вече повече от 30 години.
Овчарски скок – При тази лекоатлетическа дисциплина целта е спортистът да прескочи хоризонтална летва, поставена на определена височина. Овчарският скок се изпълнява с помощта на дълъг и гъвкав прът, а приземяването става на дебела дунапренена постелка. Това е една от най-сложните за техническо изпълнение дисциплини в леката атлетика, тъй като включва различни елементи като подход (спринт на висока скорост), забиване на пръта и оттласкване.
Хвърляне на чук – Включен е в програмата на олимпийските игри през 1900 г. в Париж. Целта е състезателят да изпрати чука на възможно най-далечно разстояние, като за целта се завърта няколко пъти от стационарно положение чрез комплексно преместване на краката си, включващо различни позиции на пръстите и петите.
Хвърляне на диск – Целта при тази лекоатлетическа дисциплина е състезателят да хвърли тежък диск от метал на възможно най-далечна дистанция. Техниката на изпълнението е сложна – спортистът се намира в окръжност с гръб към терена, след завъртане на 1 оборот и половина набира инерция и хвърля диска. При мъжете дискът е с тегло от 2 кг, а при жените – 1 кг.  Хвърляне на копие – Тази дисциплина изисква комплексни умения за издръжливост и бързина. Спортистът трябва да изхвърли на възможно най-дълго разстояние копие с дължина 2,5 м, като преди това набира инерция с бягане на определена площ.
Тласкане на гюле – При тази дисциплина тежестта на гюлето в състезанията за мъже е 7,260 кг, а за жени – 4 кг. Преди изтласкването на гюлето състезателите имат право да наберат инерция чрез завъртания в кръг с определен диаметър. Тласкането се осъществява само с една ръка, като преди това спортистът трябва да допира гюлето в близост до врата си и да не докосва прага и вътрешната част на кръга.

Възрастови и физиологични особености
В зависимост от това кои точно разновидности на леката атлетика биват практикувани, то и натоварванията върху различните мускулни групи са различни. Леката атлетика е подходяща за хора от всички възрастови групи, с уточнението, че при различните разновидности всичко трябва да бъде преценено с нивото на натоварване и подготовка на практикуващите. При бяганията най-голямото натоварване е върху краката, като при късите и средните е нужен и цялостен баланс на тялото, който развива и останалите мускулни групи, докато дългите бягания налагат и развиването на концентрация от психологическа гледна точка, както и огромна издръжливост и функционалност. При скоковете отново най-сериозно натоварване има върху краката, както и върху мускулите на гърба и кръста, докато при хвърлянето биват натоварвани не само краката, а и ръцете, раменете, гърбът, кръстът и гърдите.