Ако леката атлетика носи прозвището „Царицата на спорта“, то несъмнено титлата „Цар“ отива при футбола. Безспортно това е най-популярният и гледан спорт в световен мащаб, а играта има милиони фенове както на национално, така и на клубно ниво. Сред европейските държавите с най-изявени традиции и най-силни футболни първенства са Италия, Англия, Германия, Испания, а в останалата част на света са – Аржентина и Бразилия. 

Международните състезания се регулират и организират от ФИФА, като макар присъствието на футбола на олимпиадите, най-престижният престижен и оспорван турнир на международно ниво е Световното по футбол, което се провежда на всеки 4 години. На клубно ниво в Европа най-гледаният турнир, в който си съперничат най-добрите отбори на Старият континент, е Шампионската лига на УЕФА. 

За родина на футбола се счита Великобритания, тъй като това е мястото, където през далечната 1863 г. са написани и създадени първите официални правила в този спорт. Първоначално играчите в един тим са били между 15 и 20, но 7 години по-късно това се променя и състезателите в един отбор се фиксират на 11, което е и сегашната им бройка. 

Първият международен мач по футбол се изиграва през 1872 г. между Англия и Шотландия, а крайният резултат в него е 0:0. Спортът стремглаво започва да набира популярност в континенталната част на Европа, като първо това се случва на територията на Швейцария. Приет е за олимпийски спорт още през 1900 г., а първата държава извън Стария континент, която участва в съревнованието, е Египет. С изключение на Игрите в Лос Анджелис през 1932 г. той е неделима част от олимпийската програма, а през 1996 г. в Атланта е и дебютът на женския футбол на най-големия международен спортен форум, като победител става отборът на САЩ. 

В мачовете по футбол участват 2 отбора от по 11 състезатели, от които 10-има са полеви, а 11-ият е вратарят. Победител е тимът, отбелязал повече попадения в противниковата врата. Продължителността на мача е с редовно време от 90 минути, разделени в две полувремена от по 45 минути с 15-минутна почивка между тях. За всяка от частите съдийският колектив може да прецени какво да бъде добавеното време към срещата, спрямо накъсванията и прекъсванията по време на играта.

Игрището е с размери между 100 и 110 метра дължина и 64-75 метра широчина. В него има няколко основни линии, които отделят наказателното поле пред вратаря, а част от него е и самото вратарско поле. В наказателното поле се намира и точката за изпълнение на дузпа – наказателен удар от 11 метра разстояние спрямо голлинията. Ъгловата дъга е мястото, от което футболистите изпълняват т.нар. корнер (ъглов удар), който се присъжда, когато защитник или друг играч от защитаващия се отбор последен докосне топката, преди тя да напусне линията до вратата. В случай че това направи състезател от нападащия отбор, топката се отсъжда за „аут“ и вратарят на защитаващия се отбор следва да вкара топката в игра с дълъг удар. Ако играч изнесе топката с по-дълъг удар извън страничните очертания на полето, се присъжда тъч (странично хвърляне) за другия отбор. 

Основните нарушения във футбола като спъване, ритане, неспортсменско поведение, докосване на топката с ръка и други агресивни прояви се маркират от съдиите с жълт или червен картон. Най-сериозното наказание в един мач може да е показване на жълт и директен червен картон, след което играчът следва да напусне играта. В зависимост от мястото на осъществяване на нарушението,  реферът отсъжда:

·        Непряк свободен удар – При това вкарване на топката в играта футболистът не може да се отбележи гол освен ако „коженото кълбо“ не е докоснало някой друг, освен изпълняващия удара.

·        Пряк свободен удар – Отсъжда се при грубо нарушаване на правилата извън очертанията на наказателното поле. При него играчи от защитаващия се отбор се подреждат в права линия на 9,15 метра от изпълняващия фала в т.нар. „стена“, която има за цел да попречи на удара и да го блокира.

·        Дузпа – Отсъжда се при нарушаване на правилата в границите на наказателното поле, като при изпълнението ѝ един футболист застава на дистанция от 11 метра срещу вратаря и изпълнява директен обстрел към вратата. До изпълнението на удара, никой от останалите играчи няма право да навлиза в очертанията на наказателното поле. 

Друг много спорен и тънък момент във футбола е т.нар. „засада“. С този термин се обозначава ситуация, при която играч е по-близо до линията на противниковата врата отколкото топката или последния полеви играч от защитаващия се отбор, като по този начин оказва влияние върху развитието на играта. За следенето на ситуациите на засада отговарят основно страничните рефери, които могат да преценят и дали е възникнало това нарушение. Наличието на засада може да доведе и до отмяна на реализирано попадение във вратата на противника.

От 2018 г. в помощ на съдиите във футбола е въведен и VAR (видео асистент рефер). При него чрез видеоповторения в спорни ситуации се преглеждат и коментират решения за отбелязан гол, установено нарушения на правилата и други казуси, които могат да възникват по време на футболния мач.

Ето и кои са основните позиции на 11-имата в един отбор на терена по време на футболните мачове:

·        Вратар – Това е защитникът на голлинията на отбора и единственият играч, който има право да докосва топката с ръце. Това може да се случва само в границите на вратарското поле, където всяко взаимодействие срещу него бива отсъждано за фал. Извън него, вратарят има право също като останалите футболисти да играе само с пасове с крак. 

·        Защитник – Неговата основна задача е да „охранява“ територията пред наказателното поле и в него и да асистира на вратаря в отбраната на голлинията. Защитниците следят и пресират максимално атакуващия отбор, като се стремят да откраднат владението на топката или да я изкарат извън очертанията на полето. Обикновено те играят и често с глава, особено при отразяването на корнери и центрирания с цел отклоняване на топката от собственото си наказателно поле. 

·        Халфове – Тези футболисти са „гръбнакът“ на отбора и свързващото звено между нападателите и защитниците. Тяхната основна задача е да изградят стратегия как да пробият противниковата защита и да виждат „пролуките“, през които могат да организират атака. 

·        Нападатели – Основната цел на офанзивните футболисти е реализирането на попадение във вратата на съперниците си. Обикновено те са изтеглени дълбоко в противниковото поле, където очакват добър пас от съотборниците си. Те също така са основните действащи лица при изпълнението на преки свободни удари и дузпи, отличават се с бързина, добри умения за финтиране и силни завършващи удари с крак и глава.

Легендите в света на футбола са изключително много и всеки фен има своите предпочитания за любим футболист. Все пак някои от имената са неоспорими феномени, многократно отличавани в редица класации и печелили трофеи на клубно и национално ниво. От близкото минало сред най-добрите във футбола несъмнено се нареждат Диего Армандо Марадона, Едсон Арантес де Насименто - Пеле, Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Марко ван Бастен, Зинедин Зидан.  Абсолютни легенди във футбола са и Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Неймар, Килиан Мбапе. Сред най-престижните вратари в световен мащаб са Лев Яшин, Икер Касияс, Джанлуиджи Буфон, Мануел Нойер, Петър Чех. 

Футболът в България също е сред най-широко разпространените спортове в страната, като най-големият успех на националния ни тим е на Световното в САЩ през 1994 г. Тогава нашият тим достига до полуфинал, който губи от отбора на Швеция, и се класира на престижното 4-о място. За голмайстор на първенството с цели 6 попадения е отличен легендарният Христо Стоичков, който прекарва голяма част от кариерата си в редиците на „Барселона“. През същата година той става и единственият българин, който получава от френското списание „Франс футбол“ най-престижната футболна награда – Златната топка. 

Тренировките по футбол са много подходящи за малки деца и подрастващи за изграждането на добра физическа подготовка и издръжливост. Детско-юношеските школи и треньорите съставят програми за максимално добро обучение и въвеждане в основните правила и техники на спорта.

Футболът има немалко ползи за физическото и психическото здраве на организма – той подобрява работата на сърдечносъдовата и дихателната системи, както и функциите на двигателния апарат. Интензивните тренировки увеличават капацитета на издръжливост, координацията и баланса. Не на последно място спортът е колективен и спомага за изграждането на отборен дух, социални връзки и умения за сплотена работа в екип.