Фигурното пързаляне е спорт, който се провежда върху ледена площадка. Фигуристите изпълняват съчетание от скокове и пируети под музикален съпровод. В състезанията се представят по две съчетания, които включват задължителни елементи. Спортистите се оценяват от съдии спрямо техническото изпълнение и някои по-специфични умения. Съществуват и различни видове скокове, някои от които са аксел, ритбергер, толуп, флип и салхов. 

Фигурното пързаляне е зимен олимпийски спорт, като се провежда на открито до 1956 г.

Може би най-специфичният елемент от екипировката за фигурно пързаляне са обувките – кънки. Те позволяват плавното движение по ледената повърхност и са така изработени, че да осигурят баланс и стабилност при движение. Облеклото на фигуристите трябва да бъде леко и да не затруднява движенията им. За състезания се подбират и специални костюми и трика, които да бъдат завършекът на техния „танц“. По време на тренировка се препоръчва използването на ръкавици, наколенки и протектори за лакти, за да се предотвратят контузии при евентуален удар.

Този спорт може да се изпълнява самостоятелно и по двойки. В състезанията изпълненията на сингъл се разделят на кратка програма и свободно пързаляне, като за всяко от тях има определени изисквания. Кратката програма трябва да включва двоен или троен аксел, троен скок, комбинация от скокове, три завъртания и последователност от стъпки. При мъжете и жените има минимални разминавания в изискванията. 

При свободната програма движенията на фигуриста трябва да бъдат свързани помежду си и преминаването между тях да става плавно. Съчетанието включва до седем скока, три завъртания и една последователност от стъпки. Пързалянето по двойки представлява добре балансирана програма под музикален съпровод.

При желание за професионално развитие във фигурното пързаляне най-добре е да се започнат тренировки още от ранна детска възраст. По-големите деца имат потенциал да развият базисните умения, но това се случва най-лесно на възраст до 9-10 години. За възрастните този спорт може да се превърне в любимо хоби или подходящ заместител на фитнес залата. 

От голямо значение е трениращите фигурно пързаляне да бъдат гъвкави и подвижни, за да могат с минимални усилия да изпълняват различни движения. Координацията и балансът също са ключови за постигането на успехи на ледената пързалка. 

Изящността, с която сме свикнали да свързваме фигурното пързаляне, е плод на много усилия и тренировки. За да постигне съвършенство, един фигурист трябва да бъде силен и издръжлив и да умее да разпределя правилно енергията си по време на представянето си. Сред техническите спецификации, според които съдиите оценяват, са показването на технически умения при движение по леда, правилно изпълнение на отделни компоненти и пресъздаване на настроението на музикалния съпровод. Когато се играе съчетание от двойка, се обръща внимание и на синхрона между тях.

Може би най-познатите имена в българското фигурно пързаляне са Албена Денкова и Максим Стависки. Те се състезават като двойка и през 2006 г. на световното първенство в Калгари успяват да спечелят първия златен медал за България в тази дисциплина и са обявени за спортисти на годината. На следващата година в Токио Денкова и Стависки стават и световни шампиони. 

Сред най-добре представящите се спортисти във фигурното пързаляне в България през последните години в България се откроява името на Александра Фейгин.