Джудо е японско бойно изкуство, чийто буквален превод означава „нежен път“. Именно него следват и основните принципи при двубоите в този спорт – „победа чрез отказване“ или „максимален ефект с минимални усилия“. Освен спортни техники, джудото съчетава във философията си и практики за личностно развитие и самоусъвършенстване. 

Практикува се в над 150 държави по света, което го прави едно от най-широко разпространените бойни изкуства в глобален мащаб.

Корените на джудото датират още от 8 век, когато в Япония има описания на митични битки. За създател на съвременния спорт се счита учителят Кано Джигоро, който бил възпитаник по джу джицу, но основал своя школа през 1882 г., която била и първата по джудо. Неговата система на обучение включвала техники за хвърляне, нанасяне на удари с крак, за борба на земята и други.

Постепенно спортът се доказва като изключително ефективен и набира огромна популярност в Япония, като дори влиза като задължителен предмет на обучение във всички средни училища в страната. Още през 1906 г. има данни, че джудото е станало познато и на европейска земя, а след Втората световна война то започва да се развива като състезателен спорт. За първи път джудото се появява в програмата на олимпийските игри през 1964 г. в Токио, а от Барселона 1992 г. вече присъства и сред женските спортове на олимпиадите.  

Джудистите носят по време на тренировки и състезания дълги до глезените бели памучни дрехи, наречени още „джудо ги“. Те се състоят от полудълго яке и панталон, като материята и изработката гарантира свобода на движенията и издръжливост. 

Джудо коланите също са неизменен аксесоар от екипировката на състезателите, като те обозначават и нивото на майсторство на спортиста – неговия дан. Черният колан символизира най-високата степен, а белият – най-ниската.

Арената, на която се състезават джудистите, е специално изработен за спорта, а атлетите задължително се покланят преди мача и след неговия край. Победител е този, който отбележи повече точки, а двубоите продължават 4 минути. Отбелязването на моментална победа се обозначава като ипон и се постига с хвърляне на противника по гръб или прилагане на захват и обездвижване на опонента в рамките на 25 секунди. 

Против правилата е да се използват определени техники, които са опасни, агресивни и могат да доведат до контузия. Също така може да се отсъди нарушение, когато съдията забележи нежелание за нападение в дълъг период от време или тактики за забавяне на хода на играта при  някой от състезателите.

Тренировките по джудо са отлична идея за спортна активност при деца и възрастни. При малките заниманията с треньор могат да започнат на около 5-6 годишна възраст, като в началото обучителната програма е конструирана около изграждането на базови умения и познания за спорта, развиване на двигателните способности, както и упражнения за баланс. 

С постигането на напредък в тренировките се включват и техники за хвърляне, падане и захвати, които развиват добрата физическа форма и концентрацията.

Много са ползите за цялостното здраве на организма за спортисти, практикуващи джудо. Основните от тях са:

·        Укрепване на мускулите – Тренировките по джудо натоварват много и различни мускулни групи и подобряват силата и издръжливостта.

·        Подобряване на координация и баланс – Като изключително динамичен спорт джудото научава и на създаване на бързи рефлекси, постигане на по-добра координация между цялото тяло, както и поддържане на стабилност и баланс. 

·        Развитие на гъвкавостта – Изпълнението на различни техники и движения в джудото изисква изключителна гъвкавост на цялото тяло.

·        Изграждане на дисциплина – Джудото е спорт, базиран на философски принципи, който освен отлична физическа форма, дава и много ценни умения като изграждане на дисциплина, самоконтрол, стремеж към усъвършенстване, уважение към противника и много други важни житейски ценности.