Художествената гимнастика е състезателен спорт за жени, в който се демонстрират гъвкавост, умения за баланс, координация, прецизност и техника при съчетания с различни уреди. Хореографиите се изпълняват под музикален съпровод, като съществува многобой както индивидуално съревнование, така и групово с ансамбли от по 5 гимнастички. Уредите, които се използват в различните хореографии са: топка, въже, лента, обръч и бухалки. 
 

Спортът изгражда изключително полезни умения, които от своя страна благоприятстват здравето и благосъстоянието на атлетките. Тренировките по художествена гимнастика подобряват гъвкавостта, баланса, издръжливостта, а освен това интензивните съчетания са отлична кардио тренировка за състезателките. Освен за сърцето, тези упражнения са полезни и за укрепване на опорно-двигателния апарат и по-конкретно ставите. 

Художествената гимнастика повлиява положително и психическото здраве чрез изграждането на социални връзки, постигането на чувство за увереност, изграждането на дисциплина и желание за развитие, както и редуцирането на нивата на стрес.  
 

Художествената гимнастика е спорт, който натоварва цялото тяло и изисква спазването на определен хранителен режим за поддържане на оптимална форма. Тренировките в този спорт обикновено започват в много ранна детска възраст – от около 3-4 годишни момичета вече могат да бъдат записвани при треньори в различни школи и клубове. Гъвкавостта на децата се развива чрез научаването на сложни акробатични движения и елементи, а върховните си постижения гимнастичките постигат обикновено в ранна житейска възраст от около 15 до 24-годишни. Рядко срещан е феноменът за активна спортна кариера в художествената гимнастика при състезателки над 30 години. 

 

Килимът, на които гимнастичките изпълняват своите грациозни хореографии, е с размери 13х13 метра. Индивидуалните съчетания са с продължителност от 1:15 до 1:30 минути, а при ансамблите – от 2:15 до 2:30 минути. Екипировката на гимнастичките отговаря на художествения характер на спорта – те са гримирани и с прически на кок, а триката, в които са облечени, са истинско произведение на изкуството. Те се ушиват в пъстри цветове и често се украсяват с бляскави камъни, които допринасят за цялостното въздействие на съчетанието върху публиката. 

Различните турнири имат някои разлики в правилата на оценяване, но класирането на състезателките винаги се определя от жури. На олимпийските игри съдиите дават 2 оценки – за трудност и за изпълнение. Първата определя сложността на елементите в хореографията (скокове, хвърляния на уреда и др.), а втората – колко прецизно е изпълнено съчетанието от атлетките. Крайната оценка се съставя чрез средната стойност на оценките на всеки от съдиите. 

Ако някой от заложените в съчетанието елементи не бъде изпълнен технически правилно, бъде възпроизведен само частично или изцяло отсъства от представянето на състезателката, гимнастичката получава само част от точките или не получава нищо за него. В съчетанието задължително трябва да присъстват и т.нар. ритмични стъпки, като тяхната продължителност трябва да е минимум 8 секунди. Също така се присъждат допълнителни точки, когато състезателките в многобоя разменят уредите си, и още такива, ако уредът бъде изхвърлен без използването на ръцете. Ако гимнастичката не успее да хване уреда си и той падне на пода, бива санкционирана с 0,5 точки, а ако той излезе извън очертанията на тепиха и тя трябва да извърви повече от 3 крачки – се отнема допълнителен актив. 

Корените на художествената гимнастика датират от началото на XIX век и по-конкретно от шведския педагог Пер Хенрик Линг, който полага основите в този спорт. Той съставя комплекс от физически упражнения, чиято цел е да демонстрират уменията на атлетките и хармоничното им изпълнение в музикален ритъм. Музиката всъщност е ключова за въздействието на съчетанията по художествена гимнастика и тя се използва като средство за подсилване и подчертаване на емоционалността и сюжета на цялостното представяне. 

Първото световно състезание по художествена гимнастика се провежда през 1941 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург). Индивидуалният многобой влиза в олимпийската програма от Игрите в Лос Анджелис през 1984 г., а груповият многобой е добавен на най-големия спортен форум през 1996 г. в Атланта. Макар спортът да е наложен като изцяло женски, през последните години турнири по художествена гимнастика се провеждат и в мъжка категория в държави като Япония и Испания.

В ранните години от развитието на спорта за съчетанията по художествена гимнастика е било разрешено използването на музика единствено с акомпанимент от пиано. По-късно е допуснато използването и на мелодии с други музикални инструменти, а от 2013 г. е разрешено и създаването на хореографии на фона на песни с текст.